бил е цъклил

Речник на българския език

1. бил е цъклил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е цъклил е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).