бил е фъфлил

Речник на българския език

1. бил е фъфлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е фъфлил е производна форма на фъфля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).