бил е ухилил

Речник на българския език

1. бил е ухилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ухилил е производна форма на ухиля се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).