бил е условил

Речник на българския език

1. бил е условил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е условил е производна форма на условя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).