бил е уронил

Речник на българския език

1. бил е уронил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е уронил е производна форма на уроня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).