бил е уличавал

Речник на българския език

1. бил е уличавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е уличавал е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).