бил е увонявал

Речник на българския език

1. бил е увонявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е увонявал е производна форма на увонявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).