бил е тулил

Речник на българския език

1. бил е тулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е тулил е производна форма на туля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).