бил е сполетявал

Речник на българския език

1. бил е сполетявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е сполетявал е производна форма на сполетявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).