бил е сплъстявал

Речник на българския език

1. бил е сплъстявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е сплъстявал е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).