бил е самоутвърждавал

Речник на българския език

1. бил е самоутвърждавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).