бил е саморазправял

Речник на българския език

1. бил е саморазправял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е саморазправял е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).