бил е самооправдавал

Речник на българския език

1. бил е самооправдавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самооправдавал е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).