бил е самообявявал

Речник на българския език

1. бил е самообявявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самообявявал е производна форма на самообявявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).