бил е самоизобличил

Речник на българския език

1. бил е самоизобличил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самоизобличил е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).