бил е самоизобличавал

Речник на българския език

1. бил е самоизобличавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самоизобличавал е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).