бил е самозадоволявал

Речник на българския език

1. бил е самозадоволявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).