бил е самовъзпитал

Речник на българския език

1. бил е самовъзпитал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самовъзпитал е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).