бил е самовъзпитавал

Речник на българския език

1. бил е самовъзпитавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).