бил е самовъзбуждал

Речник на българския език

1. бил е самовъзбуждал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).