бил е разпоявал

Речник на българския език

1. бил е разпоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разпоявал е производна форма на разпоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).