бил е разоръжил

Речник на българския език

1. бил е разоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разоръжил е производна форма на разоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).