бил е разкулачил

Речник на българския език

1. бил е разкулачил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разкулачил е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).