бил е раззвънил

Речник на българския език

1. бил е раззвънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е раззвънил е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).