бил е разбумтявал

Речник на българския език

1. бил е разбумтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разбумтявал е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).