бил е разблъскал

Речник на българския език

1. бил е разблъскал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разблъскал е производна форма на разблъскам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).