бил е пълнил

Речник на българския език

1. бил е пълнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е пълнил е производна форма на пълня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).