бил е придрънчавал

Речник на българския език

1. бил е придрънчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е придрънчавал е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).