бил е похвърчал

Речник на българския език

1. бил е похвърчал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е похвърчал е производна форма на похвърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).