бил е попритъпявал

Речник на българския език

1. бил е попритъпявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попритъпявал е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).