бил е попрелял

Речник на българския език

1. бил е попрелял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попрелял е производна форма на попрелея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил е попрелял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е попрелял е производна форма на попрелея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).