бил е поотупал

Речник на българския език

1. бил е поотупал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поотупал е производна форма на поотупам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).