бил е поококорил

Речник на българския език

1. бил е поококорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поококорил е производна форма на поококоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).