бил е пообръщал

Речник на българския език

1. бил е пообръщал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е пообръщал е производна форма на пообръщам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).