бил е понамръщил

Речник на българския език

1. бил е понамръщил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понамръщил е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).