бил е понавирял

Речник на българския език

1. бил е понавирял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понавирял е производна форма на понавирям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).