бил е помургавявал

Речник на българския език

1. бил е помургавявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е помургавявал е производна форма на помургавявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).