бил е покалугерил

Речник на българския език

1. бил е покалугерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е покалугерил е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).