бил е позачестявал

Речник на българския език

1. бил е позачестявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е позачестявал е производна форма на позачестявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).