бил е погалил

Речник на българския език

1. бил е погалил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е погалил е производна форма на погаля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).