бил е повъзпирал

Речник на българския език

1. бил е повъзпирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е повъзпирал е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).