бил е побърборил

Речник на българския език

1. бил е побърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е побърборил е производна форма на побърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).