бил е отпорил

Речник на българския език

1. бил е отпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е отпорил е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).