бил е отбрулил

Речник на българския език

1. бил е отбрулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е отбрулил е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).