бил е оприличил

Речник на българския език

1. бил е оприличил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е оприличил е производна форма на оприлича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).