бил е олющил

Речник на българския език

1. бил е олющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е олющил е производна форма на олющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).