бил е олюлявал

Речник на българския език

1. бил е олюлявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е олюлявал е производна форма на олюлявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).