бил е озъбил

Речник на българския език

1. бил е озъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е озъбил е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).