бил е озверил

Речник на българския език

1. бил е озверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е озверил е производна форма на озверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).