бил е озаглавил

Речник на българския език

1. бил е озаглавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е озаглавил е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).